неделя, 10 септември 2017 г.

Едно 19 годишно момче пита - Молба за QHHT сесия


Нещо, което се случи преди дни и ми дава голяма надежда за бъдещето - защото има и такива младежи, търсещи, с желание за добро и за развитие.

QHHT e съкратено наименованието на метода на Долорес Кенън за терапия чрез регресия.






        Добър ден, Г-жо Николова.
Казвам се ... и съм на 19 години.
Винаги съм бил любопитен към начина по който работи нашата реалност, в последната година от живота ми развих проблеми с ръцете си, които ме накараха да променя начина, по който си прекарвам времето.
Изведнъж почнах да забелязвам невероятните промени, които се случват в нашия свят. Научих за промените в Земята, за фактът, че всички сме част от едно безкрайно съзнание, истината зад НЛО феноменът и много други неща.
В търсенето си на истина се запознах с работата на Долорес Кенън и QHHT, бях изумен от как този метод може да вкара най-различни хора в транс, където всеки може да комуникира с "Визшето Аз".
Изгледал съм голям брой от видео сесии на QHHT и невероятните неща, които могат да бъдат постигнати в тях. От тези видео сесии научих, че само след няколко месеца ще има голямо изместване на души от планетата ни, към нова,
по хармонична Земя. За това се обръщам към вас, Г-жо Николова, имам чуството, че времето изтича а аз още не съм се справил с проблемите си тук. Препоръчано ми е да ми се направи операция и на двете ръце, но преди това, ако е възможно,
бих искал да се свържа с Визшето си Аз за да уточним каква е причината за проблема, какво е решението и други въпроси относно Новата Земя. Би ли било възможно да ми направите QHHT за да получа по ясна идея на какво трябва да направя.
Ако да, моля отговорете на този e-mail.
Желая ви късмет и щастие.


ОТГОВОР:

Здравей ...,
вероятно не е никак случайно това изпитание, което ти се случва сега с ръцете.
Много сме свързани с миналото и често нещо малко тук и сега възпламенява стара травма и стара болка на душата. Причината е само да се излекува онова минало и да можеш ти да продължиш по лек и разтоварен от стари отношения, грешки или вини, или от чужди лоши постъпки спрямо теб.

Ти скоро си попаднал на твоя пробуждащ път и тепърва ще събереш много много ценна информация от още и различни източници, ще можеш да сравняваш и ще се научиш да отсяваш лъжата от истината, преувеличението и рекламата от истината, която обикновено е скритото съкровище.
Относно метода на Долорес има преувеличение. За да съм честна пред съвестта си и на база опита от изминалите над 6 години практика видях, че не всичко което се рекламира на нейния сайт и което се казва в интервютата е точно така.
Първо важно нещо - не се използва хипноза, хората са в релаксирано състояние, но в пълно свое съзнание и контрол. Този специален транс - сомнамбулистичното състояние, за което толкова много говори Долорес е способност - дарба на много малко хора. Това е като дарбата да си медиум и през теб да е възможно да преминава друг дух и да говори - толкова рядко е. Знаем, че има много хора с медиумна дарба, но малцина успяват с лекота да пускат другото да минава без съпротива. Това е разликата.
За това не бива да имаш очаквания формирани на база думите на Долорес Кенън, защото ще се разочароваш.

Сега да ти кажа какво можеш да очакваш и какво се случва в регресия.

Първо говорим много за човека - в случая преди регресията ще обсъдим всичко в досегашния ти живот и проблемите, които са ти се случвали, отношения, изпитания, и хубавите неща.
Това те прави по-отворен за помощ, особено много дава силен знак на духовните ти водачи да изберат кои минали животи и какво точно да ти покажат, защото няма как да видиш всичко. Духовните водачи са посредниците, те дават на всеки човек това, което Бог му праща. Директна връзка с Висшия Разум, така че човек сам да я усети такава се случва рядко. И има добра причина. Ние сме в доста ниска енергия тук. Но може би Долорес има предвид, че в регресия човек може да се свърже със себе си - с душата си и да усети тази душа какво чувства, какво иска и кои проблеми смята за важни и кои за маловажни. Но това не е висшия аз, малко претенциозно е да казваме, че това се случва лесно.

Относно изместването на души от тази планета, о повярвай ми то се случва постоянно и това става чрез смъртта. Няма друг портал, чрез който духовете да напускат физическите светове и да се прибират в духовните нива.

И това не е никакъв проблем. Ти ни най малко не бива да се притесняваш.
Това, от което ти и аз, и всички хора трябва да се интересуваме, е да живеем живота си така, че като си тръгнем и теглим чертата - като видим баланса на този живот да не се срамуваме, че пак сме отлагали развитието си, че пак сме зациклили в дребнавости, в сърдене, гняв, омраза, нелюбов, завист и мързел. Само това може да ни помогне да пренесем духа си в по-добър и по-развит свят.
Нашата сегашна Земя е пример за ниско развит свят, тук има болести, силно страдание и смърт.
Но за да заслужат духовете правото да се учат в прераждания в по-щастливи светове на други планети от по-висш ранг от този на Земята трябва да се пречистят от ниските страсти, които сега така ни тежат и ни задържат тук.
Това е дълъг процес. Всички духове го преминават, едни бавно, други по-амбициозни - по-бързо, но с цена доста висока, не всички могат по бързия път да вървят.

Това усещане, че времето ти изтича е нещо друго - не е свързано със заминаване на души. Много хора са усещали точно същото като теб, споделяли са ми идвайки на регресия. И аз самата го усещах преди да започна да правя регресии, а после преди всяко ново начинание, което стартирах.
Това е, защото душата ти дава силни сигнали, че е време да тръгнеш по пътя на душата - да се опиташ да си изясниш кой е този път и да си смел. Ето за това няма време, няма време да се ровим само в материалните неща, няма време да отлагаме, нужно е всеки да търси и да учи, да прилага всичко, което научава - най-вече Христовите ценности, които са проникнали във всички големи учения, и които действително са път за пречистване на духа и постигане на по-високи вибрации.
Тогава каквито и промени да се случват със Земята, то ти ще си подготвен, енергията ти ще е подходящата и нищо няма да ти действа като шок, както може да се получи и дори днес се случва с някои силно материални хора при най-малкия катаклизъм в живота им, който разклаща илюзорната стабилност и основата под краката им.


Преди да се уточним за регресия би ли споделил опитвал ли си досега някакви практики - например визуализация - тя е лесна, но все пак питам, ако не ти е позната да ти пратя малко упражнения.
И втория ми въпрос усещаш ли си интуицията, сензитивен ли си?

Поздрави
Павлина



Здравейте пак, Г-жо Николова.
Благодаря ви за невероятно детайлният ви отговор към молбата ми. След като прочетох всичко реших да медитирам над новата информация за отдължен период от време преди да отговоря. В резултат на това стигнах до някой неучаквани заклучения. Като начало ще отговоря на въпросите които ме питахте в края на миналия e-mail. Относно визуализацията, имам опит, както казахте, не е много сложно. Относно интуицията, не бих се нарекъл сензитивен, винаги съм използвал логика за да намеря решението на проблемите в живота ми, въпреки това не малко пъти е имало случей в които съм избирал да правя неща които не правят почти никакъв смисл в момента в който правя избора, само базирано на интуицията си,
но напълно си струва като погледна назад. На кратко, обикновенно ползвам интуицията си главно за важните избори в живота ми.
Благодарение на това което казахте в предишният e-mail, успях да разбера причината зад болките в ръцете които ме мъчат последната година. През 2016 година, сега осъзнавам, че мислих на нещата по търде материалистичен начиндо такава степен,
че ако не бях почнал да получавам тези болки в ръцете, нищто нямаше да ме спре. Щях да се окажа привързан към тази 3D реалност и духът ми нямаше да може да продължи напред към по велики неща след смъртта ми.
Наистина искам да ви благодаря, че ме накарахте да осъзная този факт. Като се има всичко това напредвид, мисля, че няма да има нужда от QHHT сесия. Докато медитирах, имам чуството, че осъзнах отговорите на всички въпроси които исках да питам по време на такава сесия.
Пак искам да ви благодаря за отделеното внимание.
Желая ви всичко хубаво.



ОТГОВОР:

здравей ...,
поздравления, ти си първия и то наистина много млад човек, който успяваш да си направиш толкова бързо и от съвсем малко подадена информация правилен анализ и да осъзнаеш това, което ти е нужно. Много се радвам и че си толкова млад, смятам че щом има такива младежи като теб значи наистина има шанс човечеството.

Сега ще те попитам нещо малко необичайно, но би ли се съгласил нашите имейли, анонимно разбира се, като въпроси и отговори да ги сложа в сайта - имам подстраница за въпроси и всякакви запитвания. Ще ми се и други хора да осъзнаят поне част от нещата, които ти успя.
И се надявам да се вдъхновят от посоката на твоите разсъждения да си дадат сметка по подобен начин за своите изпитания и защо им се случват.

Пожелавам ти да си много смел и верен на себе си и интуицията си винаги в живота занапред. Тя няма да те подведе никога.



Здравейте Г-жо Николова.
Благодаря за милите думи. Нямам нищо против, ако тази информация може да помогне на някой по какъвто и да било начин би било страхотно да е достъпна.
Всичко добро!

петък, 2 юни 2017 г.

За успеха и провала или трудността на духовния човек да приеме диагнозата

Това е личен разказ за нелекия, но много ценен път на един жена, с която работихме в регресия. След регресията се отключи пострегресивно състояние, в което започва по всяко желано време да влиза сама в регресивно състояние и да получава нужната насока. В друга тема ще сподели някои свои регресивни истории, но сега започваме с това, което се e случило с нея, преди да стигне до мен.




Мила Павли,
Настъпи моментът да пиша. Момент безвремеви, извън времето, което все тъй си
мисля, че не ми стига - защото Любовта е извън времето и така се проявява…
Ще пиша като...Самира. А който има нужда да стигне до мен, е свободен да го стори.
Бих искала да започна с борбата. Да напиша няколко думи за капана, в който може да
попадне душата на човека, стремящ се към Духа - капана на борбата срещу самия
него, срещу душата...капана на егото и гордостта.

Измина една година, откакто ми спасиха живота в една болница...на системи и с
кислородна маска, след откриването на тежка кетоацидоза и висока кръвна захар -
оказа се Диабет тип 1. А аз още кърмех детето си и за последен път го нахраних с
моето мляко в нощта, преди да ме приемат. Да приемат мен, а аз да приема една
диагноза, която не исках дори да произнасям и с която половин година се борех с
всякакви алтернативни способи, за да изтрия от съзнанието и историята на живота си.
Вероятно не съм първата, а няма и да съм последната, която изживява тежко този
факт. Надали на някого е лесно, но вероятно в пъти по-тежко е приемането от хора,
които години наред са си мислели, че водят здравословен начин на живот, не просто
здравословен, а духовно устремен към чистота, от хора, които не осъзнават как са
потънали в тежка вътрешна вина “Къде сгреших?” и колко лесно могат да се
подхлъзнат от егото да се борят.

Изкарах половин година без инсулин. Защото успявах да свалям захарта по
алтернативен начин. Тръпнех от вътрешната радост как “ще докажа”, че ДА, може да
се излекуваме, че ни е нужна повече духовност, повече старание в лечението чрез
билки, пост, детоксикации, ежедневно интензивно тичане. И не, с това, което пиша, аз
не искам да убивам нечия надежда за лечение на диабет от първи тип, защото са
необятни пътищата Божии, а само да посадя тази в душата на не можещите да
приемат своята реалност.

Аз минах през своята борба, начело с капитана - моето его и тази борба постепенно
ме докара до състояние, в което бях почти кожа и кости, до състояние на голямо
себеизтощение от болката да ПРИЕМА един факт.

На всички себеподобни, които сега се изправят пред това предизвикателство, искам
само да споделя - да, “бушонът” (панкреасът) ми изгоря, да, сега си инжектирам
инсулин, но не зная дали ще ми повярвате, че тази последна година и тези изпитания
в живота не ги заменям вече...защото безценният дар, който носят е несравним.
Болестите са шанс за голяма трансформация - стига да приемем новото! Уча се да
приемам не само себе си, но и другите, да потъвам надълбоко и да обичам - да търся
Бог още по-горещо и да Му благодаря за всички прекрасни хора, с които ме срещна и
благослови, за всички врати, които отвори пред мен, за смирението, което вероятно
нищо друго нямаше да успее да възрасти в душата ми, ако всичко бе така гладко и
лесно.

Мили души, минаващи през подобен път - повярвайте, че след тъмната нощ следва
изгрев. Рано или късно всички се прощаваме с телата си, но това, което остава като
ценно за душата ни е радостта, проявата на любов, красотата от творящите ръце и
шанса да намерим хармонията чрез смирението. А това няма с какво да заменим и
точно това Божествено цвете можем да поливаме всеки ден…

Дали залитаме в едната крайност на “здравословно” или другата - да се тъпчем
безогледно с лекарства, без да се вълнуваме от причината на заболяването, при
всички случаи е плод на прекомерно фиксиране в нашето преходно физическо тяло, а
това от своя страна възпрепятства душата да се прояви. Колко по-ценно е да
отправим погледа на сърцето си отвъд и да положим усилията да изявим
Божественото, вложено в нас! В такива моменти с възхищение се сещам за хора,
които нямат дори крайници, а са богати на вътрешна сила, вяра и работят с
отдаденост и любов.

Ето един пример - за иконописеца без ръце и крака, оставил за хората безценните си
произведения:
https://zadrugata.com/2016/09/01/%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B
F%D0%B8%D1%81%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%
D1%80%D1%8A%D1%86%D0%B5-%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0
%B0/

Понякога си представям как се връщам и прегръщам това мое аз отпреди година,
което толкова страдаше и се бореше, да му покажа колко по-ценно е смирението на
приемането, което е благодатна почва за растежа на Божествения плод в нас.
Приемането на различните, на другите, на благодатта и връщането й обратно чрез
радостта от творчеството. При все това не съдя себе си, защото имах нуждата да
мина през своя ад, да стигна дъното, за да отскоча и разбирам всеки, тръгнал да
потъва и отблъскващ подадената му ръка.

Да отправяме своята молитва към Всевишния е едно, а дали ние приемаме Любовта
Му в себе си, без съпротива - съвсем друго. При все това няма нищо по-безценно да
Му отстъпим да работи върху нас и да се пуснем от контрола, че на всяка цена ние
ръководим нещата и че сме отговорни и виновни за нашето “несправяне”. Това беше и
една от критичните точки за мен - чувството за провал. Чувството, че “там, някъде”
сериозно сбърках, че се отклоних и е нужно да се поправя. Успех и провал са имената
на егото, не и на душата - за нея всичко е опитност - проба/грешка. Падаме и ставаме,
докато научим...стъпките Му.

понеделник, 29 май 2017 г.

Евтиното излиза скъпо


Преди време имах една клиентка, звънна ми по телефона донякъде силно развълнувана, донякъде разстроена. Беше възлагала някакви очаквания да намери отговори на важни за нея въпроси от процеса регресия, беше си проучила възможностите и естествено като всеки човек беше избрала колега, чиято такса е два пъти по-ниска от таксата, която аз взимам, и е обявена тук в тази страничка.
До тук историята е съвсем логична.


Защо се обади на мен още в същия ден, когато е минала на регресия при колегата???
Първите и думи бяха точно тези - Винаги евтиното излиза скъпо.


Разказа ми как отишла с надежда, но с краткото въвеждане и липсата на каквато и да е дискусия преди регресията тя не беше успяла да изключи съзнателния си ум, а това беше провалило всичко. Едва накрая, когато тъкмо е започнала да навлиза в ниво, е трябвало да приключват срещата.


Това не е единствен случай. Малко са хората, които успяват в рамките на час или час и половина да се отпуснат и да достигнат нужното ниво за получаване на отговори от миналите си животи или да усетят духовните си водачи и да помолят тях за съвети.


Поначало метода на Долорес Кенън обръща сериозно внимание на клиента, на човека зад името, на личната му история и търсения и подхода е съвсем различен.
В моята практика се убедих, че и препоръчваните 3-4 часа за работа също не са съвсем достатъчни, особено в случаите, когато хората имат доста травми, драми и сложни ситуации търсещи своето лечение.


За това с практиката от 2010 година насам си извещах, така да се каже, метода на работа, в който отделям 5-6 часа за един човек и правя само една регресия на ден.
Така имам достатъчно време да се посветя на човека и аз самата да съм в добра кондиция, а не да съм уморена от някой друг преди това.

Целта винаги е била една и съща - максимални резултати от тази регресия за човека. Защото всеки идва с най-важните си проблеми и за него това е светът му, каквито и да са те, най-ценното е човека да получи грижата и вниманието, така че когато си тръгне да се е случило лечение на всички нива - душевно, ментално и физическо.


Ако желанието ми беше да печеля без оглед на ползите за човека и дали е получил онова, за което е дошъл, вероятно щях да направя като повечето ми колеги - да съкратя времето с цел да срещам повече хора. Или да им обяснявам колко много са духовни, колко са извисени и как задължително е нужно да си направят още регресии - за да се върнат отново като клиенти !!


Всеки, който е идвал при мен на регресия знае, че освен регресия получава и насоки и съвети как сам да се свързва с духовните водачи и духовния свят и да си помага сам, за да бъде независим, да не търси всеки път помощ от други хора. Защото е нормално и след регресия животът продължава и у вас пак ще се породят в един момент важни въпроси. По-важно от това да се научите сами да си помагате няма. Резултатите които постигат след регресия някои хора са невероятни наистина -  може да се каже, че самостоятелно си влизат в същото ниво и получават помощ всеки път.


Не съм видяла никой от колегите ми да публикува такива неща, такава позиция - нито да поощрява хората и да ги учи как сами да осъществяват връзка. Може би, защото ще загубят повторни клиенти...


Защо още срещам хора, които се възмущават, че таксата ми е много висока и бързо отхвърлят целия ми труд?! В сравнение с какво... приравнена към часовете работа, които споделяме е абсолютно същата като на другите колеги.


Да, изисква повече концентрация от мен за редица часове - но крайната цел винаги я постигаме - промяна на гледната точка и облекчаване на товара, който човек носи.


Аз се отнасям сериозно към работата си, за да си позволя да намаля качеството само за да мога да печеля повече и да съм по-привлекателна за клиентите, които предимно се вълнуват от цената, а не от резултатите.


Много ми е болно обаче как сякаш мнозинството хора не забелязват нищо от безплатните неща, които са достъпни за всички нуждаещи се.
Защото тази такса ми помага да влагам свободното време да правя така важните и ценни преводи на филми, интервюта, книги... Това е моя начин да правя благотворителност, която обаче да достига до всички, защото мнозина не могат да дойдат до тук за регресия по редица причини.

Цялата дейност, която върша е насочена с цел да помогне на човека, който чете,  гледа или слуша, да си помогне доколкото може сам - дали със споделените записи и текстове от регресии, дали с преводите на личности като Грег Брейдън, Робърт Шварц, медиума Шико Шавиер, Долорес Кенън, медиума Дивалдо Франко, философа и Спиритист Алан Кардек, Невил Годард, Хосе Силва, Чарли Морли, Сузи Mилър, Емануел Сведенборг, Мария Монтесори... https://www.youtube.com/channel/UCZZ7RT3LbQB3XIM8sKpBpPQ/videos?view=57&flow=grid


По теми като - Зависимостите, децата с увреждания, самоубийствата сред младите, преждевременната загуба на близък човек, прошката, децата, които виждат "въображаеми приятели" и от малки имат срещи с духовното, за процеса на отделяне на душата от тялото при смъртта, за живота и абортите от духовна гледна точка, духовно лечение на кармата и връзките от миналото, животните в духовния свят, за душата, за влиянието на духовете в нашия живот, истината за магьосничеството и урочасването, за духовното обсебване, кармата и защитата срещу обсебвания, за сънищата и осъзнатото сънуване като духовен път, за силата на визуализациите и въображението, за планът на душата преди да се родим, за връзката с духовния свят и как да я развиваме, за извънземните, луната и живота на други планети, доказателства за прераждането, за живота в духовния свят (филма НАШ ДОМ) и преминаването през смъртта...


сряда, 3 май 2017 г.

Загубих дъщеря, това чия карма е, моя или на съпругът ми, или може би обща?


Въпроси на читатели


Всеки човек има някаква съдба, карма или уроци, които трябва да изживее и научи. Ние загубихме дъщеря на 22 години, това чия карма е, моя или на съпругът ми, или може би обща?


Духа преди да дойде на Земята планира с помощта на по-висши сили изпитанията в живота си. Смъртта никога не е просто случайност или неочакван инцидент, освен в случаите на самоубийство, тя си е планиран изход за духа - било чрез болест, злополука или просто в съня на човека. 

Но за да се случи това нещо и вие като семейство да го изстрадате, то със сигурност е вплетено и във вашите планове на живота - на майката и таткото. Колкото и болезнено да е, съгласили сте се. Може да изглежда нелогично, но всъщност чрез най-силното страдание - при загуба на близък човек - се случват и най-големите трансформации у хората. 
Често пъти това е мотивацията за даден човек да потърси нещо по-дълбоко от съществуването, което ни се пробутва масово (физическото като единствено) и да повярва дали в Бог, дали в отвъдния живот... 

Кога може да използваме думата карма - т.е. резултат от закона за Причина и следствие и форма на балансиране - когато тази раздяла е необходима, за да се научат участниците в нея на нещо, което в минали животи не са успели при други условия - условия, в които е нямало раздяла като смъртта. 

Преди няколко години правих регресия на една жена - имаше точно такъв урок - самата тя не можеше да живее без майка си в два живота - една стара травма от загуба беше направила духа да се вкопчва всеки път в духа на майката. За това имаше и живот, в който майката рано почина, за да може другия дух да поеме живота си в ръце (беше отдавна време за женене, но не искаше да се разделя с майка си). Но тогава след смъртта на майката духа дете просто се разболя скоро след нея и умря - пак отказвайки да учи урока да я приеме тази временна раздяла и да намери щастие и извън връзката с майката. 

Накрая днешната ситуация - духа, който не беше научил урока си по раздяла сега беше майка на свой ред - и ще не ще стискаше зъби и се научи на раздялата - но този път раздяла от дете, което отглежда бащата, с когото са разведени и не живее никак близо до нея, т.е. няма и чести контакти. И от ситуацията не може да излезе освен да се примири и да се задоволи с редките срещи през лятото най-вече. 
И смея да кажа, че при нея има голяма промяна, но стана бавно и мъчително - а сега тя има щастие в живота си, което е извън връзката с другия дух, намери любовта отново. Независимо от нужното време всички тези усилия и страдания по пътя са похвални за нея, защото все пак тя успя да реши дълго отлагана карма.

За това като не помага едно обстоятелство (при този случай смъртта на близкия човек не е помогнала въобще, както показва единия минал живот, те.е. това не е свършило работа)  духа се връща обратно в ново прераждане с по-добър план само и само да се постигне крайната цел и да се научи урока.

Не бива да се гледа задължително негативно на този род изпитания - за духа ни всеки шанс за баланс на миналото е дългоочакван и дълго-измолен. Най-добрия лек в тези случаи е смирение и придаване на по-висш смисъл на станалото - чрез опознаване на тази непозната за нас област с четене на книги, дори развиване на собствената ни духовна връзка. Колкото сме по-отворени като съзнание и в подходяща вибрация, толкова по-лесен контакта с духа на тръгналия си близък човек. 

А тези контакти са най-голямото щастие за нас. Напомнят ни, че те са напълно живи, осъзнати, активни, но в един друг свят, може би доста по-добър от нашия. И със сигурност ще си ги видим пак един ден, когато си тръгнем от тук. Но по-добре това да е след един изживян достойно живот, със търпение и оползотворяване на безценното време, което пък на нас ни е дадено за неща, които са много важни за пътя на нашата собствена душа.... 

А ако някой все още подлага на съмнение, че има живот след смъртта, това е безумно при доказателствата, които се получават.
Най-новото и може би е поредно подобно, само че ние не знаем лично за останалите такива случаи ( а само четем за тях), е случай на моя близка фейсбук приятелка, която получи доста явен физически знак от духа на починалия си баща - атеист до преди смъртта си, когото беше помолила само да и прати знак, ако е все още жив след смъртта и ако съществува отвъдния свят. Имаше такъв знак и той е чут от няколко човека.


Надявам се, че всички, които се терзаят от подобни въпроси, всички загубили любим, родител или детенце, или скъп приятел, ще разберат, че това е само променена форма на контакт - загубено е само физическото - но духа все още има връзка с нас и ни наглежда, иска ние да сме добре и да използваме максимално добре дадените ни животи сега - за да сме доволни от себе си, когато си тръгнем за истинския Дом.

събота, 22 април 2017 г.

СРЕЩА БЕСЕДА - мнения и предложения за въпроси за регресия и други

Убедих се колкото и да мисля и да пиша, смятайки, че давам във вид на статия отговори на някой по-често задавани въпроси от хора, то много по-интересни въпроси получавам при личната среща с човек. Дали "влизам в Алфа ниво" (какъвто е израза в Силва метод), най-вероятно, но определено забелязвам, че отговорите ми са били точно в десетката.

И все пак смятам, че провокатор на тази духовна връзка (защото всяка мъдрост и послание, което е полезно идва посредством духовната ни връзка, интуицията, не е рожба на логическия ум) са самите хора, истинските им нужди, истинската им болка и това, че са напълно отворени и честни с мен, в търсене на отговорите си.
Мисля си дали не е това правилната формула - да се срещаме и да говорим, да се учим взаимно и да споделяме информация, да се опознаем с онези, които никога не са ме срещали и имат интерес към регресията, да задават въпросите си и онези от вас, които вече имат тази опитност да разкажат впечатления на останалите.


Всъщност това, което най-много ценя от личните ни срещи са вашите разкази за живота ви - един голям учебник по разбиране на духовните взаимовръзки и действащи закони, за които само на теория четем в различни книги, но виждаме на практика в живота си.
Как така Учебник ли ... при срещата и изслушването на толкова много лични житейски истории, човек успява да види моделите и приликите, до какво води едно или друго поведение и решение и как различните характери преминават през различните, но иначе доста еднакви за всички ни в даден етап от живота, изпитания. А когато не си вътре в емоцията, доста по-ясно виждаш от страни някои белези на минали животи и изводите, които може да направи страничния наблюдател могат да бъдат много ценни за човека, който "гори", така да се каже, в съответното изпитание.

Често човек се чувства напълно сам по пътя на духовните си търсения и интереси. Или най-често има само 1- 2 ма приятели, с които донякъде може да разговаря на тези теми.
Особено, ако сте от малко населено място, шансовете да познавате съмишленици в тази област спадат още повече. Колко много хора срещам в това положение.


Аз обаче знам, че никой не е сам. Просто физически не се познавате с други хора с подобно мислене.
Но смятам, че всички ние имаме нужда понякога дори чисто физически да се уверим, че не живеем в измислен свят и има действително и други хора споделящи нашите възгледи, търсения, вълнения.

За това от днес започвам да събирам мнения и предложения за въпроси, които да бъдат включени в една такава СРЕЩА БЕСЕДА.
Под въпроси имам предвид всичко, което бихте искали да узнаете, всичко, което все още не знаете за тази тема, за практическото приложение на вече получена в регресия информация към вашата житейска ситуация.
Искате ли да споделите своята опитност (независимо дали сте си правили регресия с мен или с друг водещ, авто-регресия със запис или информацията е получена в групова регресия, медитация, сън, да зададете въпросите, които не са ви ясни, това е добра възможност.

Връзката с духовния свят и спомените от минали животи не идват само посредством регресия. За това теми като ясни и ярки сънища, преживявания в медитация, видения и паранормални случки... и т.н. всички тези теми и свързани с тях въпроси са добре дошли.

Има толкова много неща, които искам да кажа, но сякаш най-голямо вдъхновение ми идва, когато пред мен е конкретен човек със своята собствена ситуация, преживяване или въпрос.

Много пъти съм съжалявала, че няма как да запомня всичко и да ви предам някои от забележителните случаи и особено предварителни разговори - с хора с невероятни житейски опитности, паранормални преживявания, или просто дълбока мъдрост вкоренена във всичките им житейски изпитания и реакции, която е като учебник по духовно развитие.

Надявам се, че все пак стартирайки тази инициатива за едни срещи между вас и мен, някои мои стари клиенти да проявят интерес и да ни гостуват със своите опит и впечатления след преживяната регресия, или по други теми, по които могат да споделят опитност.
А вярвам, че ще срещаме и нови интересни личности, от които можем много да научим.

Аз не се вживявам в ролята на учител, гуру или нещо подобно.
Ученик и то с много уроци... както една поредица от сънища често ми показват.
Но именно любовта ми към процеса и желанието ми да научавам повече и от различни гледни точки, ме кара да се втурна в това ново начинание за мен.

Да си призная, че това желание искаше да се роди и осъществи от доста време, години го отлагам, години отричам вътрешното си желание и се спирам, но днес един мой любим човек и приятелка от 15 години без да знае с личния си пример ми даде огромен тласък да съм смела.
Ей така са скрити сред нас нашите най-големи живи духовни учители.
Не са показни, не претендират, обаче как ни учат, и то само живеейки техния собствен живот.


Как да ме намерите:

pavlinanikolova_reg@abv.bg

чрез съобщения на Фейсбук профила ми: https://www.facebook.com/pavlina.s.nikolova

или съобщение към страницата на Хипнотична регресия във Фейсбук: https://www.facebook.com/hipnotichna.regresiq.minal.jivot.prerajdane/?pnref=lhc

или формата за контакт в този сайт (но тя вероятно ще ви ограничи в писането).

И на телефон 0897 472 933 - макар че и да се чуем пак ще ви помоля да ми опишете в имейл въпроса или мнението/предложението си за дискусия в една такава среща беседа.



вторник, 18 април 2017 г.

Трите СЪВЕТА

Един разказ от анонимен автор...
Нещо ценно изпратено ми от скъп приятел, който винаги усеща и без да казвам от каква насока и съвет имам нужда. Надявам се, че тези мъдри съвети ще бъдат отговор на поне част от вашите молитви за помощ.


Една млада брачна двойка била много бедна и живеела по благосклонност в една ферма.
Един ден съпругът направил едно предложение на своята съпруга:

- Скъпа моя, аз ще тръгна от дома и ще пътувам надалеч, ще си намеря работа и ще работя, докато бъда в състояние да се върна и да ти дам един по-достоен и комфортен живот. Не зная колко дълго ще бъда далеч от дома, моля само за едно нещо: да ме почакаш и когато ме няма да ми бъдеш вярна, така, както аз ще бъда верен на теб.

И така момчето излязло. Вървял много дни пеша, докато не намерил един фермер, който се нуждаел от човек да му помага във фермата. Предложил труда си и бил приет. И тогава той предложил едно споразумение на своя работодател:
- Сър, аз ще ви помоля само за едно нещо. Оставете ме да работя времето, което аз искам и когато преценя, че трябва да си тръгна, да ме освободите от задълженията ми. Не желая да получавам заплатата си. Моля господина да я събира в спестявания до деня, в който аз си тръгна от тук. В деня, в който напусна, господина ще ми даде парите и аз ще поема по моя път.

Всичко било определено, а това момче работило много, без празници и без почивка. След 20 години той отишъл при своя работодател и му казал:

- Господине, искам да си взема парите и след това ще се върна в моята къща.
Тогава работодателят му отговорил:
- Много добре, ние сключихме едно споразумение и аз ще го изпълня. Само че преди това аз искам да ти направя едно предложение.

С любопитство мъжа попитал какво е предложението и тогава шефа му отговорил:
- Ще ти дам всичките ти пари и ти ще си тръгнеш или мога да ти дам три съвета, но няма да ти дам парите и ти ще си тръгнеш. Ако ти дам парите, няма да ти дам съветите, и ако ти дам съветите, няма да ти дам парите. Отиди си в стаята, помисли си и по-късно ми дай отговор.

Мъжът си помислил и след два дена потърсил шефа си и му казал:
- Аз искам трите съвета.
- Ако аз ти дам съветите, няма да ти дам парите.
- Аз искам съветите.

Тогава шефът му казал:

1º „Никога не поемай по преки пътища в живота, пътищата, които са по-кратки и непознати могат да ти струват живота.”

2º „Никога не бъди любопитен за онова, което е лошо, защото любопитството към злото може да бъде смъртоносно.”

3º „Никога не вземай решения в моменти на омраза и на болка, защото може да се разкаеш и да бъде твърде късно.”

След като му дал трите съвета работодателят казал на момчето, че вече не е толкова млад и неопитен:
- Ето вземи тези три хляба, два са за теб за храна по време на пътуването, а третия е да го изядете със съпругата ти, когато пристигнеш в твоя дом.

Момчето поело по своя път за връщане у дома, след 20 години надалеч от къщата и от съпругата, която толкова обичал.

Вървял през първия ден и срещнал един пътник, който го поздравил и попитал:
- Вие на къде отивате?
- Отивам на едно много далечно  място, което се намира на повече от двайсет дни вървене по този път.
- Момче, този път е много дълъг, аз знам един пряк път, който е десет пъти по-кратък и вие ще пристигнете за няколко дена.

Момчето се зарадвало и тъкмо тръгвало по прекия път, когато си спомнило за първия съвет на своя работодател: „Никога не поемай по преки пътища в живота, пътищата, които са по-кратки и непознати могат да ти струват живота.” След което се върнал и продължил по своя път. Дни по-късно той разбрал, че там е имало засада.

След няколко дена в пътуване намерил един пансион край пътя, където можел да се подслони.
На разсъмване се събудил уплашен от един ужасяващ вик и шумотевица. Станал с един скок и се насочил към вратата да излиза. Когато си спомнил втория съвет: „Никога не бъди любопитен за онова, което е лошо, защото любопитството към злото може да бъде смъртоносно.” Върнал се, легнал си и заспал.

Сутринта, след като пил кафе, стопанина на пансиона го попитал дали той не е чул един вик през нощта и той отговорил положително.
- Тогава защо не видяхте какво става, не бяхте ли любопитен?
Той отговорил не. Тогава стопанина му казал:
- Вие сте единствения, който си тръгва жив от тук. Един луд вика през нощта и когато госта излезе, той го убива.

Момчето продължило по пътя си и след много дни и нощи вървене, вече по здрач, видял през клоните на дърветата дима от своята къща, продължил напред и скоро видял сред храстите силуета на съпругата си. Стъмвало се, но той успял да види, че съпругата му не била сама.
Повървял още малко и видял, че в скута и седял един мъж, на когото галела косите.

Виждайки тази сцена, неговото сърце се изпълнило с омраза и горчивина, и той решил да ги убие и двамата без милост. Забързал стъпките си, когато се сетил за третия съвет: „Никога не вземай решения в моменти на омраза и на болка, защото може да се разкаеш и да бъде твърде късно.” Тогава се спрял, премислил и решил да преспи тази нощ на същото място.

Сутринта, вече с един хладнокръвен ум си казал:
- Няма да убивам съпругата си, нито нейния любовник. Ще се върна при моя работодател и ще го помоля да ме приеме обратно. Само преди това искам да кажа на съпругата си, че аз съм и бил верен на нея.

Той отишъл до входната врата и почукал. Отваряйки вратата жената разпознала своя съпруг и се хвърлила на врата му, прегръщайки го сърдечно. Той се опитал да я отблъсне, но не успял, толкова голямо било щастието и. Тогава през сълзи той и казал:

- Аз ти бях верен, а ти ме предаде.
- Как? – и също изумена тя казала – Аз не съм те предала, аз те чаках през тези 20 години.
- А онзи мъж, който ти галеше вчера привечер?
- Този мъж е нашия син. Когато ти замина, аз открих, че съм бременна и сега той е на 20 години.

Тогава той се запознал и прегърнал своя син, разказал им цялата своя история и когато съпругата му приготвяла кафе, седнали да изпият кафето и да изядат последния хляб.

След молитвата за благодарност и сълзи от вълнение той разчупил хляба, и когато го разчупил там били всичките му пари...!

Превод от португалски
"Os três conselhos", автор анонимен

неделя, 9 април 2017 г.

Нуждата от адаптивност на методите за регресия

Днешния случай ме накара отново да се замисля колко се променя всичко с времето.
И ако ние не се адаптираме, ако не прогледнем за промените и не осъзнаем, че и от нас се изисква гъвкавост, то просто всичко, което правим по стария начин е или безсмислено или просто неефективно, но маскирано с големи надежди, които неминуемо водят до разочарования по-късно...

Тук не визирам живота и уроците на моята клиентка от днес (на която благодаря, че някак стана проводник да напиша всичко това), а по-скоро колко адекватна помощ получава един човек, когато отива на регресия.

Дали в миналото е било различно, можем да съдим само по книгите, но те все пак не са напълно достоверен източник дали само описаното е дало резултати или има още нещо. 
Но като цяло старите книги със споделени случаи на връщане в минали животи по-скоро оставят у читателя впечатлението, че ако успее да види къде се корени проблема му, самата случка или ситуация, то чудодейно и бързо проблема от настоящия му живот ще бъде премахнат, излекуван и т.н.

Въпроса ми е колко от вас обаче получиха този невероятен магически ефект?

Аз лично като водещ на регресия забелязах, че нещата не стоят точно така и само да се констатира нещо никак не е достатъчно за постигане на промяна в живота на човек.
Когато човек види миналото, старите постъпки или нещата, които е преживял или са били извършени срещу него, когато усети старите емоции и чувства, може с ума си да осъзнае връзката между онова минало и сегашните несгоди, но пак му е много трудно сам да излезе от ролята, която сега е възприел.

Отстрани за някои човек извън емоцията са видни много неща, но за този, на когото се е случило например дадена травма в миналото, нищо не е така ясно или лесно разбираемо. 
Много често образа, Аза от миналото всъщност "живее" тук и сега, въздейства върху настоящия живот на душата и най-често насажда страхове, комплекси, неувереност или други разрушителни и спиращи развитието неща. А това всъщност не сте вие, а само един аспект от миналото ви проявление, който има нужда от лечение, който страда и го боли и още не се е пуснал от онзи отдавна преминал живот, който често е пренесъл болка и огорчение през смъртта, или още по-лошо - самообвинение, гняв, чувство за провал.

Когато човек в регресия се върне до един такъв свой живот няма как просто виждайки разни кадри от него това да е достатъчно онази болка на неговия Аз от миналото чудодейно да се изпари и повече да не блокира усилията на душата да гради настоящия си живот.

Защо казвам, че това не работи?
Защото го виждам в случаите на хора преминали регресии на различни места без очаквания и желан от тях ефект, объркани и страдащи защо не могат да получат "по-ясно послание, по-конкретна помощ и съвет в регресия". 

Изключително важно е подаде ли се информация, види ли водещия на регресия, че в миналото душата е имала силна морална болка, мисли, които са я наранявали, убеждения, с които е умряла и са и причинили огромно страдание - да действа в посока ЛЕЧЕНИЕ.

Онзи аспект от душата останал вкопчен в миналото има нужда от нашата помощ сега, за да бъде излекувано всичко небалансирано в мисленето, всичко, което го наранява и увеличава страданията му. За да може той да отпусне хватката, която има върху живота на човека сега, за да може и душата сега по-успешно да довърши старите кармични уроци или да изпълни новите поети задачи. Защото не се ли поправи това, не бъде ли обърнато внимание, то онзи аспект на душата останал вкопчен в миналото ще продължава да всява неоснователен страх и смут, да праща мисли на неувереност и провал, и така да съботира всякакъв опит на душата в настоящия живот да приключи успешно уроците си.

Днешната ми клиентка е жена с интуиция, за мен това е безспорно, но под влиянието на един такъв аспект от нейн минал живот, тя самата не е уверена в интуицията си, нито в някое от своите многобройни положителни качества.
През последните години беше си направила седем регресии... Да, внушително звучи. И то все за различни и важни въпроси, не от любопитство.
И беше успявала във всяка една да се свърже с миналото, да усети животите свързани с въпросите...
Но съдейки по състоянието, което сега виждам, ефект от самите регресии или облекчение не забелязвам, защото сега същите тези въпроси, по които уж е работено отприщиха болка, стара спотаена разрушителна болка, която не беше извадена на светло.

Понякога може би на някои хора им се струвам по-рязка, непреклонна или че излишно се ровя и задълбавам в чувствата на клиента по време на регресия. Но днес именно по този критерии при мен дойде човек, защото искаше да получи точно това, защото сама за толкова пъти се беше убедила, че просто виждането на едни ситуации не е лечебно, и съществен аспект от терапията с регресия се пропуска.


Желанието ми винаги е било да дам максималното. Винаги опитвам с всичките си сетива да усетя и да задавам правилните въпроси в регресия, за да стигнем до скритите чувства, онези, които правят белите сега. Понякога изказвам предположение, това което като връзка виждам аз по време на регресията - защото водещия, особено ако развива уменията си определено има духовно виждане по същото време, когато прави регресия на клиент ( това са картини, образи, емоции, цялостен усет за животите). Моите колеги биха казали - това не е правилно, но опита сочи обратното, а човека е в пълен контрол и доста често те казват друго - някакъв съвсем различен вариант, т.е. Не се влияе и не се сугестира от изказаното предположение ( защото и регресията не хипноза). Научих се да следвам интуицията си, която винаги ми подсказва посоката, в която да задълбаем. 

Смея да кажа, че има невероятно пробиви в някои регресии (отвъд определението за нормална успешна регресия), такива емоции, такива силни чувства, както и освободена болка, каквото не съм си представяла едно време, когато и аз само четях за тези неща.

Някои от тях са публични разкази или записи. Те естествено не са перфектни и ако някой търси това, то там няма да го намери. Всъщност кой каквото търси това и намира.
Едни виждат полезното, любовта и грижата, ползата за човека... А други виждат само как аз излизам от рамката им за поведение и нищо повече.

Чудно ми е колко от терапевтите ползващи регресия действително вярват, че разглеждайки миналото се получава едно истинско общуване с тази енергия, с тези души. Дали ако наистина го вярваха щаха да влагат повече любов и грижа за тях, и щяха да правят каквото се иска в конкретния случай, а нямаше да прибързват и да вадят човека твърде скоро без да има разбиране и най-вече лечение на онзи стар начин на мислене и убеждения на духа, който са разковничето за проблемите и страданията на човека сега...

Много хора днес претендират, че се развиват духовно... даже днес видях по една телевизия, че са нарекли идната седмица " на духа "... Употребява се думата дух, обаче на практика срещам само невярващи в духа хора, хора които се страхуват да общуват с този духовен свят, които по-скоро си придават вид и положение уж това правят, но гледат бързо да си тръгнат от там...

И защо... От страх и невежество...
Та нали това сме ние, ние сме духове в тяло, въплътени сега, а когато не сме в материя сме само дух... И какво е толкова страшно в това да отправиш няколко добри думи и енергия на любовта към някой страдащ дух? - а в регресия ние ги срещаме постоянно - това са вашите Аз от миналото, ако са имали травма, ако са пренесли някаква морална болка през смъртта, то те са именно страдащи духове ( или по правилно аспекти от вашия дух).

И пак ви връщам на темата за помощта в регресия. Понякога се иска толкова малко, едно допълнително усилие - да се обърнем и да пратим от сърце обич, подкрепа, успокоителни и утешителни думи на страдащата душа, която е в плен на някаква ситуация и няма да се освободи без намеса, без да и се покаже една нова гледна точка, за да допусне поне, че може би няма вина, че може би обстоятелствата са били много тежки и никой не би се справил, или да и посеем идеята, че каквато и грешка да е допуснала, не бива сега да седи там закотвена в тези близки до земното нива, само обвинявайки и терзаейки се, а е по-добре да си прости, доколкото може, и да си даде нов шанс за поправка.
 Но той може да дойде само след като този душевен аспект си тръгне от онова болезнено минало и позволи да му се помогне в духовния свят, да бъде лекуван и евентуално да се подготви за нов шанс - ново прераждане. Но този иначе нормален цикъл и процес не може да стартира за една душа хваната в плен на болката от своите или чуждите грешки от лоши постъпки... И ще продължи да обсебва с негативни мисли и страхове духа тук, който уж се опитва да поправи миналото, но то е като да имаш воденичен камък на шията, толкова трудно, ако не бъде освободен аспекта на душата останал в плен на миналото.

 Ето колко много е заложено... 

Тъпо е да се гледа повърхностно на регресията или тя да бъде принизявана до метод за врачуване или да проверим новия си любовник дали ни обича... 
Разбира се, че не всички хора имат големи проблеми, повечето дори не подозират за истинските проблеми, вярват, че е едно, а то се оказва съвсем друго.

Случвало се е да ме питат правя ли обучения за регресионисти по метода, който ползвам. Принципно нямам това право - и както виждате няма споделени техники от методологията на Долорес Кенън. Но онова, което е много по-съществено от една въвеждаща процедура ( защото такава вие може да си намерите в почти всяка книга  за регресии) аз отдавна започнах да го споделям в този сайт. И много от статиите ми са насочени не само към обикновените хора, а именно към водещите или кандидат водещите на регресии, ценна информация, която опита ме научи, за някои слабости и някои важни моменти в методологията на регресиите въобще. Както знаете пари за това не вземам... Може би това е проблема с безплатната информация, подминава се и не се взема на сериозно.

Накрая ще си пожелая да чувам повече успешни истории от регресия, и повече хора да споделят, че са получили цялостна помощ още в първата си регресия, а не е трябвало да ходят безброй пъти за някакви незадоволителни резултати.




неделя, 12 март 2017 г.

Коментар към регресията "За страданието на този свят и на другия - самоубийците, лечение на душите в смут"




Ако проявите търпение и изслушате записа, този коментар получен от една жена във фейсбук, която се е сблъскала с тази тема лично в живота си може да ви помогне да си подредите всичко чуто и изживяно успоредно с участничката в регресия. Аз и благодаря безкрайно, че ми разреши макар и анонимно да го цитирам тук, защото по-хубав изказ и думи за това, което и аз мисля и се опитах да кажа на Ели не бих могла да намеря.
Сигурна съм, че има някои, заради когото беше направено всичко това, не само заради Ели от регресията, не само заради мен и моята страст да изучавам тези теми, а заради някоя душичка която сега се бори с подобно нещо лично или заради близък човек.
КУРАЖ!

Здравей,
Не се познаваме лично, но си сред моите фейсбук приятели и ти симпатизирам. Понякога чета твои неща, но днес за първи път реших да чуя запис от регресия, тази която си качила снощи, за самоубийците. Както знаем, няма нищо случайно.
 Моят баща се самоуби преди 22 години. Дълга история, но накратко искам да кажа, че ние можем да помогнем на такива хора и аз го твърдя напълно убедено, защото съм преминала през това и защото аз го направих. Не съм имала учители, нито бях чела някаква литература, която да ми помогне, всичко се случи спонтанно. По-късно си дадох сметка, че всъщност съм била водена и ми се помагаше, но на едно друго ниво, за което тогава не си давах сметка. Когато човек се самоубие остава в едно ниво, което е сякаш между другите нива, то е различно, защото не е преходно ниво, а може да се остане там безкрайно, предполагам докато някой друг реши какво да прави с тези души. Защото една такава душа не може нищо да промени, тя не може да продължи, нито да се върне, тя е като на стоп кадър, но няма силата да натисне бутона за продължение, някой друг трябва да го направи вместо нея. Там тя стои в агонията, която сама си е причинила прекъсвайки живота си. 
Жената в регресията още в началото сама беше разбрала, че за да помагаш ти трябва да си отвъд човешкото, отвъд себе си, ти трябва да си проводник, през който да преминава божествената енергия, тя върши всичко, не ние, ние трябва само да се научим да сме чисти канали. Кръста в регресията – на мен ми напомни как в онзи период аз бях забравила за себе си, аз не съществувах и черпех от примера на Христос, който отдаде живота си за човечеството. В онези моменти аз бях готова да се разделя с живота си, ако това би помогнало на баща ми да продължи напред. 
Чувствата са ниско ниво, те са човешки. За да може енергията да тече през теб трябва да си отвъд чувствата, да си наблюдател. Не е трудно за чувствителни и обичливи хора като тази жена от регресията ( не съм сигурна за името ), постига се чрез упражнения. Когато усетиш, че енергията тече през теб, но ти си сякаш отсъстващ, защото не си въвлечен в мислите и  чувствата си просто насочваш енергията към съответната душа и всичко се случва като от само себе си. То е просто едно състояние, в което трябва да останеш, не знам как да го обясня писмено.
Същият ефект има и чрез изпращане на мисли и визуализации, но според мен е по-бавен и не толкова чист, защото винаги съществува субективният фактор и понякога дори не разбираме как една уж положителна мисъл не ни носи положителни резултати. Аз преди 22 години го направих чрез изпращане на мисли и молби. Продължи много дълго време, години. През деня изпращах, а вечер в съня си разбирах за резултатите. Нямах намерение да спирам, ако ще да ми отнеме целият живот. Сега всичко се случва много по-бързо, колкото си по-осъзнат за енергийните процеси и умееш да правиш разграничение, толкова по-бързо се случва всичко.
Сега моят баща е като чиста, слънчева енергия. Знам го, защото преди около две години дойде така в съня ми. Бях в труден период и той дойде, за да ми помогне. 
Не съм срещала други хора, които да са имали подобно преживяване и не знам дали въобще има смисъл да го пиша това, но си мисля, че щом тези души отиват при жената от регресията значи тя може да им помогне, няма случайни неща. И тя е просто на крачка от това, просто трябва да се дистанцира от собствените си чувства на съжаление, на болка… това спира енергията. В този момент тя трябва да е друго, да е онази Любов, онова сливане, преливане, пълнота, светлина, топлина….( това са мои определения, но мисля че и тя ги усеща) които усеща на хълма и да ги насочи към душите. И да наблюдава! То ще се покаже дали да продължи и колко, дали да спре и т.н.
Изпращам ти това, без изобщо да имам ясна представа дали трябва и защо. Няма да го оглеждам и редактирам, защото сигурно умът ще заговори, ще го изтрия и няма да го изпратя. 
Много ми допадна как улавяш момента и тълкуваш много вярно дадена сцена от живота. Хубаво е,че има такива хора като теб и като тази жена, на която днес слушах гласа. Благодаря Ви !

събота, 11 март 2017 г.

За страданието на този свят и на другия - самоубийците, лечение на душите в смут

Р е г р е с и я 

11.03.2017

Надявам се най-много да я чуят онези хора, които попадат на сайта ми търсейки по думите самоубийство, духовни последици и карма от самоубийство, какво се случва след самоубийството и др. подобни. А те не са малко... По каквато и причина да търсят, дали заради своя собствен смут в душата или заради свои близки хора...


Жената, която дойде за регресия в началото на деня не подозираше какво ще чуе, какво ще види и ни най-малко очакваше темата за самоубийството и помощта за такива страдащи души да бъде засегната. 

Един от малкото хора, които съм срещала с огромно желание да работи при най-силно страдащите, в хоспис с терминално болни хора, където да може да прилага всичко, което знае за да даде надежда и да облекчи тези души в това голямо пътуване, за което трябва да бъдат подготвени.
Може би само хора с изключително състрадателно и милосърдно сърце може да проявят подобна смелост и желание да служат по подобен начин.
За съжаление все още в България няма такава възможност за приложение на алтернативни методики и утеха на терминално болни хора. НО нужда има и силно се надявам един не толкова далечен ден да създаде подобно светло място.

За да разберете напълно какво преживяване имаше жената и как усещаше всички емоции, ще спомена и за една нейна чувствителност към места и хора, която има в живота си от много години и поради която усеща много силно светлите и тъмните места и енергии.
За това не бива да се подминават думите и емоцията, с която говори - според мен тя усещаше нещата доста по-силно от обикновен човек.

Честно казано се надявам този разказ да вдъхнови поне някои хора да бъдат състрадателни и да проявяват грижа в живота си към всичко, което иначе остава невидимо и чуждо за нас, ако не ни се случи лично.

Тук ще чуете за четири от миналите животи на жената, които имат отношение към въпросите и в настоящия живот, ще срещнете две души - на майка и син, които са се самоубили в този живот, духа на собствения и баща починал преди месеци и на съпруг, загубен преди много дълги години.

Не на последно място послание от устата на човек отраснал в ортодоксално християнско семейство на свещеници и все пак успял да запази и последва това, което знае и носи от преди - какво е Бог...



вторник, 7 февруари 2017 г.

Умствено увреденото дете - история от практиката на Шико Шавиер

Умствено увреденото дете

Франсиско Кандидо Шавиер

Една история от практиката:

„Поемата „Романс в Живота” беше получена по време на наша публична среща. За своите изследвания и учение ние получихме (при отваряне на книгите на случаен принцип) точка 8 от глава 14 от „Евангелие според Спиритизма” и въпрос 372 от „Книга на Духовете.””

След коментари от другарите, които вземаха участие, духът на поета Алфонсо Гимараеш*1 проведе едно общуване с нас, предлагайки ни поетичния откъс, който аз тук поставям в ръцете ви. Сметнахме, че е подходящ и трогателен.

Изненадващо обаче, когато напускахме къщата на следващата сутрин след срещата, към нас се приближи една жена, носеща своя умствено увреден син, когото тя бе довела за да ни го представи с цел да помоли за помощта на д-р Безера де Менезес*2 от негово име.

Тази жена, в почти пълна нищета, ни каза, че е присъствала на публичната среща от предишната вечер; тогава не била довела малкия, защото е пристигнала много късно от Ору Прету*3, а го оставила да почива в странноприемницата.
Въпреки окаяното си положение, тя беше обърнала внимание на посланието и бе дошла да помоли за едно копие от него.
Това ме трогна дълбоко и останах замислен върху темата.”

Бележки:

Точка 8 от глава 14 от „Евангелие според Спиритизма” се занимава с телесното и духовното родство, и показва, че духовете не се свързват помежду си посредством кръвни връзки, а по-скоро поради духовни сходства и афинитет.

Въпрос 364 от „Книга на Духовете” съдържа следния въпрос на Алан Кардек: „Каква е целта на Провидението при създаването на такива нещастни същества като умствено увредените?” Отговорът от Духовете е следният: „Духове, които обитават такива тела са в изкупление. Те страдат от ограничението, което преживяват и от неспособността да изразяват себе си чрез неразвити или повредени органи.”

1* - Алфонсо Енрике да Коста Гимараеш (1870 – 1921), известен като Алфонсус ди Гимараинс, е бразилски поет, чиято поезия е значително преплетена с мистични и Католически концепции.

2* - Адолфо Безера де Менезес Кавалканти (1831 – 1900) е бразилски лекар, военен, писател, журналист, политик, филантроп и една от най-великите личности на Спиритистката Доктрина. В спиритистките кръгове той е по-познат като д-р Безера де Менезес и често го наричат Бразилския Кардек и Лекаря на Бедните поради неговата отдаденост на спиритистката кауза и на здравето на онези членове от бразилското общество, които са от секторите с ниски доходи.

3* -  Ору Прету е един град в щата Минас Жерайс в Бразилия. Разположен е на 563 км от Убераба, където по онова време живее Франсиско Шавиер.


Роман в Живота*4
Алфонсус ди Гимараинс

В поляните, където лунната светлина изплита своя воал,
Една двойка шепти в любов, а в сън и блясък  нощта отплава.

Той, поетът на природата, смирен пастир по рождение;
Тя, една благородничка, в разцвета на младостта и веселието.

Колко много безгрижни целувки далече далече от замъка!
И под светлината на небесната синева толкова много изпълнени с обич намерения!

Но скоро една нощ възлюбената на стария земевладелец изпраща
На тревожния младеж неочаквано съобщение, от което той изригва.

„Прости ми”, пише тя, „ако към теб не бях аз честна.
Защото сега ще се омъжа за човека, който очаква ме сериозно.”

„Имената на моите родители дори няма да намразя.
Нашата любов беше един сън... един сън... Нищо повече.”

Без никаква утеха нещастното момче така ридае,
Сляп за разума, да изчезне в смъртта, желание силно пулсира.
Бяга той към своята колиба, въоръжавайки се без да знае как
И бързо пръсна главата си в отчаяние.

Времето отминава бързо... В живота Отвъд самоубиеца поет,
Сега един луд човек, умолява живот за ново тяло, за да започне от начало.

Благородничката, в своя златен подслон си почива тя,
Озлобена от минали уроци, един ден умира в съжаление.

До издигната за нея гробница, драпирана в ухаещи бели жасмини
на сбогуване децата и тънат в спирали от тамян.

От сребърните нишки тя най-после се освобождава,
Сега презряна и неблагодарна, в следствие на мястото, където се намира.

Тя си спомня селянина и поляните от миналото,
Умолявайки да го види, за да поиска прошката му още веднъж.

Скоро в едно голямо болнично отделение го намира на носилка,
Побъркан, сляп, ням, изцяло в сянката на мъката.

Съда на своята съвест през сълзи тя търпи,
Желаейки на Земята, един нов живот тя за него да осигури.

И вечния закон за любовта в любов и се разкрива,
И я връща във физическото и в неговото скромно село.

Изкупувайки днес, малко по малко, тя е една майка в скръб,
Носеща едно нямо и побъркано дете в скута си...

И докато той бързо върти немощните си тъжни и замъглени  очи,
Тя живее, умолявайки: „ Не ме напускай, мой сине!”

Романсът продължава, и животът върви в своя ход...
Благословена е болката, която съвършенство носи в нас.”

Роман в Живота*4 - при превода от един на друг език е запазен смисъла, в оригиналния текст може да се забележи метричната структура и поетичния стил на автора.


В планините на Минас Жерайс*5
Хосе Херкулано Пирес (Брат Саулу)

Заслужава си тук да повторим думите на Фернандо Гоеш относно поета, който дава това духовно общуване: „Алфонсус ди Гимараинс е бил винаги един стеснителен човек, който никога не е искал друго освен да композира своите стихове на посвещение и печална любов в самотата на планините на Минас.”

Самотата на планините Минас е повече изпълнена с чудеса, отколкото може да претендира есеиста и историка на Бразилския Символизъм в своят 4 том на Panorama de Poesia Brasileira. Алфонсус ди Гимараинс продължава да се разхожда там, където сега намира още по-тъжни любовни истории, които да пее чрез медиумната арфа на Шико Шавиер. Стила и тематиката на поета го идентифицират в тази поема, която той неочаквано ни изпраща от Отвъдното.
Медиума казва, че „размишлявал върху темата”, когато към него се обръща бедната майка, която поискала едно копие от поемата. В своята скромност и смирение, Франсиско Шавиер не желаел да си вади заключенията, които ние сега ще извадим от този медиумистичен епизод. Очевидните съвпадения, които маркират този инцидент, проявяват скритата му истина. В парапсихологични термини, съществува това, което в наши дни наричаме смислени съвпадения, макар и в по-широк смисъл.

Двете книги на Алан Кардек, споменати от Шико Шавиер винаги биват отваряни на случаен принцип и, в този случай, и двете предложиха съвпадащи извадки за изследване и учение на събирането за вечерта. След няколко коментара, които последваха, като всеки от изказващите се осветляваше темата по своя начин, поемата от Алфонсус ди Гимараинс възстанови поредицата от съвпадения разказвайки старата история за една горчива тъжна любов, много силно в стила на поета, когато е бил инкарниран в тяло.

Франсиско Шавиер е нямал никакво знание за присъствието на нещастната майка по време на изучаването на темата. И все пак жената, въпреки своето положение на крайна немотия и видимо невежество, разпознала в поемата своята собствена история, живяна в една предишна инкарнация в епохата на Средновековието. Ето така една скрита истина бива разкривана на онези, които имат очи да видят и уши да слушат, както ни е учил Исус.

В самотата на планините на Минас, една европейска трагедия получи своя завършек в наши дни. И поета на печалната любов, който беше роден, живя и умря в Ору Прету*6, пое върху себе си отговорността да я разкрие в своите ясни и съвършени стихове, изпълнени със същата меланхолия, която е разстлана в цялото му изкуство, но сега чрез психографирането на Франсиско Шавиер.

5* - Минас Жерайс е един от 26те щата на Федерална Република Бразилия.

6* - Ору Прету – в буквален превод Черно Злато, е град в щата Минас Жерайс, отличен в сайта на Юнеско за Световно Наследство поради уникалната си Барокова архитектура.

Превод от "The Spiritist Magazine" - 34то издание на International Spiritist Council.

събота, 4 февруари 2017 г.

Много отдавна замислям да кажа няколко неща

Много отдавна замислям да кажа няколко неща, да обновя информацията, която преди цели 5 години поставих в този сайт за мен. Вътрешно знам, че онези първи плахи опити да се представя не са пълни и не дават цялата информация, но някакво вътрешно чувство ме кара да задържа и да не изтрия тези статии, за да си спомням как скочих в "моята пропаст". Така наричам тази първа стъпка тогава за мен - да създам този блог и не само да пиша в него, но и да го споделям с фейсбук приятелите си.

Така се чувствах тогава - точно като един от всички клиенти, които са идвали на регресия и са били пред подобен голям избор. С всички тези въпроси в ума си - какво ще си кажат приятелите ми, колегите, съучениците...
Да, онова време отмина, но аз пак се чувствам така сега. Има нещо ново в живота ми, което всъщност е доста старо вече според мен - на цели 3 години. Онези от вас, които са близо до мен във фейсбук или тук, чрез статиите, знаят или се досещат каква може да е тази централна и важна за мен тема, освен воденето на регресии в минали животи. От време на време съм пускала материали по тази тема, преводи, статии дори и тук, както и сега с последния материал - аудио-книгата.

Чувствам вътрешно, че трябва да кажа нещо. Да изкоментирам какво правя и защо го правя.
Не като оправдание, а в името на нещо истинско и много ценно. Защото и преди регресиите да се появят в моя живот, аз винаги съм била търсач. От дете усещах нещо поглеждайки нагоре към звездното нощно небе.

През 2013 година се инициира един нов процес с мен. Казвам с мен, защото чувствам, че аз съм само един участник, един от много. Тогава имах щастието и отговорността да се докосна до една нова енергия, за която не знаех абсолютно нищо до този момент. "Случайно" зададен въпрос в една регресия на една млада жена ми даде достъп до цял един нов свят за мен, свят който си беше съществувал много много преди мен, но аз едва тогава за първи път го видях.
Търсача в мен потри доволно ръце и си каза - Я, колко интересно...
Обаче се оказа, че наистина ми е бедна фантазията, макар да имам въображението си за богато, този израз не е случаен в нашия език, за дълбочината и обхвата на познанията, до които водеше тази малка и невинна следа, която бе спомената в една регресия.
Твърде много думи използвам за едно единствено нещо, което искам да кажа.
Радвам се и се гордея, макар и да не съм разбирана от мнозина, че в живота ми се появи информацията за Шико Шавиер и Алан Кардек, кодификатора на Християнския Спиритизъм, едно философско учение поставено и основано още през 19 век.

Давам си сметка, след тези три години, когато направих първия си превод на филм на Спиритистите, през всички останали филми, интервюта, откъси от книги, това ново явление ми помогна най-много да стана човека, който съм сега и да работя най-успешно работата, която е основното ми занимание - именно провеждането на регресии. Независимо, че съм ученичка на безсмъртната в сърцата ни Долорес Кенън, второ стъпало се появи в живота ми и то ме отведе на друго място, даде нова различна гледна точка.

Ако не беше цялото това ново учение не мога да си представя как щях да разбирам и да съветвам толкова уверено, категорично и с пълна вяра душите, които идваха за това наше малко докосване и окуражаване по пътя ни - каквото е регресията.
Давам си сметка и ми се иска да благодаря, но не само да го кажа, а да извикам, да изкрещя, защото никога не съм си го представяла, за да помоля Бог за това, и все пак Той ми го даде.
Точно както филма "Наш Дом", почувствах се "у Дома", във всички тези послания, тълкувания и съвети, които прочетох в 5-те книги на Алан Кардек - основателя на този вид Спиритизъм, който следва Христовите правила и доказва прераждането. На български език има само две негови книги, които неведнъж съм препоръчвала, Но една от най-силните и пречистващи, разголващи душата и изгарящи я книги е "Евангелие според Спиритизма". Моят "малък проект" да я превеждам, започнал преди 2 години, доведе до много осъзнавания, забелязах в себе си егото, грешките, тъмнинката, която се опитваше да се скрие някъде там надълбоко, и всичко биваше изобличено на Светло. Така, както трябва да бъде, за да се излекува.

Четях, превеждах, правех регресии... Бог ми се отблагодаряваше, пращайки ми хора, с които заедно да се учим, които имаха казуси близки до личните ми преживявания и мисли в различните моменти от живота ми...

През тези години от Декември 2013 г., когато за пуснах моята версия на превода на филма Наш Дом, направен по книгите на бразилския медиум и спиритист Шико Шавиер, постоянно облъчвах, ако може да използвам тази дума, аудиторията, с мъдростите на Спиритистите (различни бразилски медиуми, техни предавания, интервюта, разисквания по важни теми). За мен те са истински мъдреци - защото душата разпознава това познание и оценява.

В себе си усещах, че трябва да напиша или да кажа някои неща.
Не ми харесва, когато виждам как хората идолопоклонничат. Не ми харесва, когато виждам как в култ бива издигана някоя личност и забравяме да мислим разумно. Дори някой с добри качества и дарба, хората имат пагубната способност да го величаят и превъзнасят до степен да изкушават добрия човек, да изкушават духът му да се вземе твърде на сериозно, и ... да падне стремглаво надолу. Защото тогава мили хора, вие влизате в ролята на изкушителя, на онова, за което се молим в молитвата Отче Наш, Бог да ни предпазва, и за съжаление го правите към човека, който ви дава и се раздава.

Подобно поведение и отношение забелязах към моята учителка на метода, който използвам за въвеждане в регресия - Долорес Кенън ( и други).
Много често са ме питали за начина на работа, който прилагам. Може би резултатите и историите от регресия, които публикувам привлякоха вниманието. Може би от страни така изглежда, всички решиха, че този метод е безкрайно вълшебен и като с магическа пръчка прави чудеса. Всички действително решиха, че е възможно да изкараш едно обучение и то да ти даде всичко онова, което ти е нужно за да се справяш и то по най-добрия възможен начин и да си успешен съветник и водач в този процес.
Не, не е вярно.

Не ме интересува колко вече няма да ме харесвате, заради това, че развенчавам тази илюзия...
Но ако не беше подплатяването първоначално със здравата философия на Хосе Силва, а по-късно с богатството от отговори научени от Спиритизма на Алан Кардек, аз нямаше да успявам да стигна до сърцата и душите на всички тези хора, които без колебание доверяваха най-съкровените си тайни и болки. Именно в нашите пре-дълги разговори преди регресия ние обсъждахме всичко, анализирахме и разсъждавахме от всякакви гледни точки. Ако не беше тази част на терапията, в която не слагам дистанция и не пестя лично мнение (тук университетските възпитаници може и да понастръхнат), то нито доверието щеше да се случи, нито отварянето на тези мили души, търсачи по своему, които искаха с голямо желание да успеят да видят нещата по нов начин, да простят на себе си, на близките си и да се качат най-после на този дългоочакван път на душата си, нищо от това нямаше да е факт, да не говорим за успешна терапия в регресия.

Преди всичко останало регресията не е просто техника. Споделени техники за въвеждане има от различни автори, и те са също толкова добри, колкото и методиката на Долорес Кенън, макар че за мен лично тя е максимално лека и ефективна.

Пиша тази статия за да заявя, че по убеждение съм християнин, но не в традиционната религия в България, която е малко химера и трябва да я търсиш с лупа, и дори в най-големите бедствия и нужда, я няма никъде, за сметка на добри и сърцати българи. Аз намерих всичко онова, което съм знаела вътрешно, и убеждението ми в прераждането! - именно в Християнския Спиритизъм на Алан Кардек, в посланията и книгите на Шико Шавиер, в съветването и благия глас на медиума Дивалдо Франко, във всички онези отговори по най-тежките теми, от които и общество и църковни представители избягват да коментират.
Защото най-тежкото е част от живота и щом някой страни и слага дистанция, щом избягва темата и ни оставя сами - то не може да ни обвинява, ако ние сами търсим отговорите и когато ги намерим извън официално признатото.

Зная, убедена съм, че някога съм имала минал живот посветен на Християнската религия, за това толкова ме боли за нея... но нищо не може да се направи, когато някой избере да си сложи превръзка на очите от страх нещо да не го "замърси", па макар било то и освобождаващата истина.

За това и в този сайт и в други мои начинания в бъдеще ще присъства учението на Спиритизма като такова, каквото е - философия, религия и наука - три елемента, които обясняват и подкрепят живота ни в този на пръв поглед ужасяващ свят, който без здравата основа и отговори на вярата предизвиква само страх и обезсърчение у младежите и бум на психични състояния като паническите атаки например.


Наскоро имах едно прозрение относно началото на моята история със Спиритизма. Е, почти началото е, не говоря за самата регресия, в която имаше няколко знакови думи, а за друг момент (тук някои ще решат, че това е моя лична регресия, но не, беше на моя клиентка, рускиня, която никога няма да забравя, защото стана посланик на това важно съобщение за мен).

Този момент беше след регресията, през есента на 2013 г., когато сънувах духовния си водач. И преди съм разказвала този кратък епизод, осъзнат сън, в който един доста височък и мургав мъж с високо и блестящо чело, леко грозноват (да ме прощава духът на Шико), се приближи към мен. Тогава той ми показа нещо на една каменна поставка, едни 5 пластмасови на вид, неща (с големина и форма на дискети), които аз приех и разбрах, че са моите мисии в този живот. Разпознаването, че това е духовния ми водач беше на секундата при появата му - чувството, че знаеш кой е и целия си нащрек от интерес сега какво ще последва :) Но трябваше да минат няколко години, за да видя снимка на Шико Шавиер на около 50 годишна възраст и да разпозная моя мургав духовен водач именно в лицето на човека, който вече познавах с годините и се възхищавах, макар и след физическата му смърт.

Но съвсем наскоро, преди ден само си дадох сметка защо успях да му кажа точно онези думи, които му казах тогава и с които не се гордеех особено. По някаква причина, изтърсих с леко чувство за нетърпение и раздразнение - "Е, а аз как ще разбера какво пише на тях?!" - визирайки 5те дискето-подобни пластмасови квадрата, които той ми посочи.

Чак сега си давам сметка и си обяснявам моето на вид малко нагло поведение - как въобще ми е хрумнало да му държа тон :) па макар и да се възмущавам, че нещо не разбирам...
Е, разбрах го вече! След толкова години - цели четири.

Преводите - ето това е... За това той не ми каза какво пише на тези дискети - искал е аз да превеждам, да правя разбираеми нещата за другите, като ми е дал да изпитам раздразнението на човек, който не владее португалски език, или не владее английски или френски, на които езици книгите му ги има дори безплатни в интернет.

И това в действителност много ме амбицира. Да правя всичко възможно за да излиза повече от тази информация достъпна за хората. Дори тръгнах на курс по португалски език. Не мога да отрека, че и уменията ми по английски се развиха доста благодарение на желанието ми и жаждата да споделям всичко ценно на което попадна, но само ако вложа усилие първо да го преведа.

Това е моят път, знам го.

Междувременно правя регресии, срещам души, споделям своя опит и нещата, на които Спиритизма ме е научил за живота, за прошката и най-вече за любовта към ближния.

Хората често подценяват нещата.

За това ще кажа - "По плодовете им ще ги познаете". Аз така познах Спиритизма, плодовете ги видях в своята работа, в озарените сърца на хората, които срещам, в освобождението, облекчението и благодарността в очите им, след среща, в която са успели да разтоварят най-мъчителните и тежки товари носени с години.
И когато виждам това се чувствам точица, малка и все пак щастлива, че ме има там някъде, по пътя на тази безкрайна нишка.
Радвам се за всички вас, които срещнах чрез регресиите ви, за вашите успехи и осъзнаване, за всички добри ползи и подобрени отношения, за любовта и яснотата, която се прояви в живота ви.

Това съм аз днес, плюс много сънища и най-различни преживявания, които съпътстват живота ми и ми дават информация и за мои близки, и за починали и за клиенти дори, когато е необходимо и някой има истинска нужда от помощ.

А всъщност мислех да разкажа просто един сън, в който видях един свой минал живот. А написах всичко това.
Явно една част от мен доста дълго е отлагала да си каже всичко това.


https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_qaRFvIqS5OtTBmMhLyqaZu